Транспортна схема на Пловдив

Транспортна схема на Пловдив, 2007 г., източник: Технически Университет Карлсруе

Може би именно тази картинка ме подтикна някога, да се опитам, макар че никога не съм се запитвал как се създава подобна схема, да направя нещо по-разбираемо. Авторът на картата се е опитал да побере колкото се може повече информация в оскъдното пространство и това е пример в който нагледно се вижда, че (дори може да не говорим само за карти, а за всякакъв вид дизайн, проектиране и т.н.), има един момент, в който просто трябва да се спре, да се изчисти ненужното или да се запитаме — наистина ли тази „каша“ от линии, текст, емблеми, снимки и други подобни, внася по-голяма яснота? Дали не трябва да се прати всичко в кошчето и да се започне наново? Да се заинтересуваме от темата, да проучим как се справят с въпроса по света, където имат традиции в тази област и да приложим идеята тук? Все пак въпросната картинка е от 2007 г., може да предположим, че технологиите не са били развити чак до там, макар да съм се натъквал на карти, изработени на ръка от преди 50–60 години, далеч по-ясни и разбираеми, което говори за грешен подход.

В случая, това е схема на автобусен и тролейбусен транспорт (когато все още е поддържан такъв), линиите се разполагат в 45 — градусова мрежа, отбелязани са тарифни зони, макар че не съм чувал у нас да е имало такова разделение в цената на услугата.

Транспортна схема на София, 2007 г., източник: Технически Университет Карлсруе

Транспортна схема на Варна, 2007 г., източник: Технически Университет Карлсруе

В същия стил и изпълнение съм попадал на схеми за София и Варна (картинките горе). Признавам, въпреки че окончателната визуализация на информацията да е по-скоро объркваща, трудът за набавянето на данни и подреждането на линиите в конкретната логика е огромен!

Но се минава едно цяло десетилетие и във връзка с прословутия, злополучен „Транспортен проект“ на град Пловдив, се решава подмяната на всички спирки и инфраструктурата около тях, съответно едно от изискванията е, те да разполагат с информационно табло, на което е изобразена актуалната схема на автобусните маршрути. Годината е 2015-та. На прекрасните нови спирки, наред с неработещите електронни табла и реклами за хазарт , се залепва ето това:

Транспортна схема на Пловдив, 2015 г., източник: Община Пловдив

Минимален прогрес в извън-рамковото оформление и застой в изобразяването на отделните маршрути на автобусите, което е и същността на подобен род карти, а именно — бързо намиране на текущото местоположение, определяне на крайната цел, откриване на нужните линии за постигане на целта и лесно проследяване на маршрута до нея, защото вероятността за смяна на автобусната линия някъде по трасето, е голяма.

Използвана е готова картна основа на града, което не е чак такъв проблем, но в случая тази е с неподходящи цветове, дебелини на линии и шрифт. Линиите от улиците се преплитат в едно с маршрутните линии, прикрива се важен текст и обекти, цялостната информация в последствие е претрупана, заплетена и неясна.

Неподходяща картна основа

Използвани са еднотипни условни знаци (кръг с цифра) за начална / крайна спирка, номер на спирка и номер на маршрут. Спирките не са с наименования, а с номера. Вероятно защото наистина е нямало място за още текст… Така ползвателят е изправен пред редица въпроси, пред които е трудно да се намери отговор.

Неподходящи условни знаци

Но ако на тези въпроси частично могат да се отговори с легендата в ъгъла, то за въпросните линии по всеки маршрут, си остават загадка — променливата успоредност до моменти на пресичане, дебелина и цвят, губещите се и изплуващи от някъде трасета, особено на местата където става промяна в направлението, сложните кръстовища по бул. 6-ти септември, бул. Христо Ботев, бул. Цар Борис III, квартал Тракия и изобщо всички места, където има повече от един маршрут.

Трудно различими маршрути

Объркването става пълно, когато разберем, (но вече късно), че маршрутът на схемата е сгрешен, липсва или е с друг цвят, или просто сме проследили улица, по която нищо не минава…

Тези схеми са предназначени да дават бърза, точна и недвусмислена информация относно номерата и траекторията на техния маршрут. Обикновено тези табла са с лоша осветеност, трябва да могат да се четат от разстояние, от хора с проблемно зрение, за някакво ограничено време докато чакат своя автобус.

Но настоящата схема, която се явява официална за втория по големина град на България, съответно и по сложност маршрутна схема след София, е пример за това как не се прави. Тя е болка за дизайнерското око, непотребна вещ за всеки, решил да използва градския транспорт, изработена в тотален разрез с всички правила и норми за картография, дизайн, типография и всички останали науки, свързани с тази задача.

Схемата разполага с QR код, който е лъч надежда, че поне „онлайн“, ще се натъкнем на някаква разбираема и полезна информация, но уви, връзката води към сайт за дрехи…

Бумът от т.нар. транспортни проекти в България за по-големите градове, дава и тласък на този вид схеми, за които до сега никой не бе мислил, че е нужно да има, но явно беше задължителна точка в проектите. По-долу ще дам пример от някои по-големи градове, където са се справили що-годе прилично, но при всички случаи много по-добре от Пловдив:

Транспортна схема в Бургас

Транспортна схема в Габрово

Транспортна схема в Стара Загора

По същото време се опитах да направя и мой вариант на транспортната мрежа в Пловдив. Това беше първият ми сблъсък с подобен вид картография:

Печатно издание на карта за градски транспорт, страна А, 2014 г., www.truenorth.bg

Печатно издание на карта за градски транспорт, страна B, 2014 г., www.truenorth.bg

Идеята ми беше основно за изработка на сгъваема карта, с информация от двете страни. Даже се реших да я издам в малък тираж и до скоро се предлагаше в туристическите центрове в града. Тогава направих опит и да предложа проекта си на градската администрация, но идеята ми претърпя неуспех.

От тогава, се увлякох по този вид схеми, изпълних няколко успешни задачи, натрупах известен опит в това „хоби“ и сега виждам колко недостатъци има в тази първа творба. Дойде време да направя нещата както трябва. Или поне както мисля, че ще бъде по-добре.

Картографска основа

Този вид „схеми“ не е задължително да се проектират върху реална картографска основа на града. Може да се построи собствена мрежа — система от ъгли и параметри, в които да се впишат маршрутите. Да се приемат конкретни правила, които да се следват, за да стане схемата разбираема, еднородна и красива. При желание може да се допълнят схематично местоположението на големи природни или архитектурни дадености, за да се подобри ориентацията. Такава схема се получи за София: https://sofia-transport-map.truenorth.bg/

Но там маршрутите са огромен брой, различни видове транспорт — автобусен, трамваен, железопътен и метро. За да се разплете тази плетеница и да има място за цялата информация, избрах този вариант, в който трасетата са с условни направления с ъгли от 90, 60 и 30 градуса, но все пак максимално да се доближават до реалната траектория на улиците и да не се изкриви тотално географската представа за София.

Пловдив е по-малък град, с къде по-скучна транспортна система от софийската. Не мога да бъда обективен и ще посоча, че Пловдив има по̀ туристическа насоченост. За това бих искал да има пряка връзка с вече изработената туристическа карта, за да има идентичност между различните видове информация в града и за да бъде тази схема един вид продължение на проекта до тук. По тази причина, съм използвал вече създадената картографска основа на града, изчистена е от ненужните детайли, знаци и текст, цветовете са променени с по-неутрални, за да изпъква важната информация в случая.

Маршрутна мрежа

За целта са приети някои правила, които да се следват за да се изпълни сложната задача за ориентация в пространството. Обобщена е уличната мрежа в няколко основни направления, поизправени са някои криволичещи пътни артерии, с цел да се подобри визуализацията на маршрутите.

Приети направления на основните пътни артерии, максимално доближени до реалността

Схематично представяне на реална пътна артерия като права линия

Когато човек се движи с превозно средство, а дори и пеша, впечатление правят кръстовищата и местата, където рязко се сменя направлението на движение. Леките чупки и завои в дадена посока, почти не предизвикват съмнение за промяна на правилната посока, но дори и да възникнат такива, просто се уверяваме по други значими белези по картата като оставащи брой спирки до нашата, изминати спирки от началото, характерни природни забележителности — в случая река, възвишения, тунели, подлези и прелези през ж.п. линия и т.н.

Изобразяване на автобусните маршути с техните номера

Всеки маршрут е отбелязан с отделна линия и цвят, с възможен максимален контраст от съседните цветове. Забелязва се най-голямо струпване на маршрути по бул. Цар Борис III, бул. Христо Ботев пред Централна ЖП гара и по ул. Съединение в кв. Тракия, което всъщност показва местата с неефективно разпределяне на градския транспорт и необходимостта от оптимизация.

През определен интервал всяка отделна линия е надписана с номера на своя маршрут. Надписът е разположен така, че при проследяване на линията, погледът да се „спъне“ там, да се уверим че сме на желания маршрут и да продължим нататък.

Изобразяване на маршрутите при смяна на направлението

Често при сложните и натоварени кръстовища, маршрутите сменят направлението си, което налага пресичане между различните линии. Това няма как да се избегне графично, може само да се потърси оптимална комбинация от подреждане на маршрутите така, че да се осъществят минимум кръстосвания и да се избегнат празни пространства във „снопа“ линии след това.

Спирки

Спирките са означени по два основни начина. Там където те са от двете страни на пътното платно, близки като местоположение и където има възможност, са обединени с един общ знак и наименование. Съответно където няма възможност да се обединят, са със знак, указващ направлението на маршрутите, т.е. може да се определи и от коя страна на улицата е спирката. Разположението на текста с наименованията също подсказва това (където е възможно). Ако на някоя от линиите липсва знак за спирка, то значи, че за съответния маршрут не е предвидено да се спира. На възловите места, където може да се смени автобусния с железопътен транспорт, спирките са „обединени“ с железопътните гари (в случая са три на брой). За съжаление, все още, 2021 година, няма автобусна връзка с летище Пловдив…

Изобразяване на автобусните спирки

Към някои спирки са добавени и характерни условни знаци, подсказващи важен за ориентацията обект като църква, болница, търговски център, природна или архитектурна забележителност.

Наименованията на спирките са двуезични. Почти са спазени с официалните приети названия от администрацията на града. Но съм си позволил да променя такива, които са лишени от всякаква логика като спирка „Папараци“, например. Тази спирка е непосредствено да Малката базилика и заслужава да бъде кръстена на нея. Темата за наименованията е доста обширна и няма конкретни правила. По скоро е предмет на обществено обсъждане и проучване сред хората. Наименованието трябва да дава конкретна представа за местоположението до известен местен обект или забележителност, ако няма такъв, то най-близка пресечна улица и най-накрая административен номер на блок! И ако спирките са срещуположни, да се приеме едно название, с минимум обяснения и уточняващи думички като „На разклона за ЗХА Родина“. Да се премахват думи като Улица, Площад, Училище… Наименованията трябва да са максимално прости и запомнящи се. Но се надявам това, в някакво близко бъдеще, да бъде изчистено. Наличието на номер за всяка спирка е ненужно. Това техническо кодиране е полезно за администрацията, но не и за обикновения пътуващ. Спирка 426 не ми говори нищо, и ако случаен непознат или турист ме попита къде се намира тя, то нямам никаква идея от къде да набавя информацията бързо. Ако отговорът ми е — срещу спирка 233, това изобщо не внася никаква яснота.

Нощен транспорт

Преди три години беше даден старт на т.нар. нощен транспорт. Разбира се тук не говорим за цялата нощ, както би се разбрало, а само до 23.30 часа. Нямам представа от тогава дали все още работи услугата офицялно, дали днес автобусните фирми извършват превози до този час, дали не е само през летния сезон. Но тогава се опитах да визуализирам това решение в ето тази схема и силно се надявам идеята за нощен транспорт да е все още жива:

Схема на нощния транспорт в Пловдив (2018 г.)

Приложение на новата схема

Предназначението на тази схема, за сега е да бъде част от цялостния проект за туристическа карта на Пловдив, наред с картите за туристическите забележителности и велосипедната мрежата в града.

Схема на градския транспорт в гр. Пловдив

Това е една по-ясна и достъпна визуализация на маршрутната схема на автобусния транспорт и за сега е достъпна единствено в интернет. Автобусните спирки са идеалното място за разположение на градска навигация, за ориентиране на жителите и туристите в градската среда. Разбираемата и достъпна информация, прави един град по-открит, по-приятен, по-подреден и предизвиква доверие у хората живеещи в него или решили да го посетят.

Както стана ясно в началото, разработено е приложение за смарт устройства под Андроид, достъпно безплатно на следния линк в Google Play:

Plovdiv Tourist Map

В него са събрани всички туристически карти разработени до тук, както и настоящата схема за градски транспорт, за да може винаги при необходимост да бъде под ръка.

За да разгледате и ползвате картите без необходимо инсталиране, може да ползвате следния линк:

Транспортна схема на Пловдив:   https://www.plovdiv-transport-map.truenorth.bg/

Туристическа карта на Пловдив:  https://www.bg-plovdiv-tourist-map.truenorth.bg/

Всички разработени карти са предназначени за печат и нямат възможност за търсене, навигация и намиране местоположението на устройството чрез GPS.

инж. Стоян Стоянов

28.03.2021 г.

www.truenort.bg

Plovdiv, tourist, map, Bulgaria, app, bus, transport