РАВНИНИ - обширни пространства от земната повърхост, при които разликата във височините между отделните точки е твърде малка. Те са равни или слабо хълмисти.. Когато повърхността им е по-ниска от морското равнище, се наричат депресии.
Когато надморската височина е до 200 м това е низина. Когато надморската височина е от 200 -500 метра, това е РАВНИНА. Когато височината е над 500 м това е планинска заравненост.
ПЛАНИНИ - големи пространства с рязко отличаващи се възвишения и вдлъбнатини с големи разлики в превишенията и с надморска височина над 500 м.
Планините биват НИСКИ - от 500 - 1000 м, СРЕДНО ВИСОКИ - от 1000 до 2000 м и ВИСОКИ над 2000 м.
Малките форми са най- разнообразни и включват следните ТИПОВИ ФОРМИ.
а) ИЗПЪКНАЛИ ФОРМИ
1. МОГИЛА - самостоятелно, ниско, закръглено възвишение с рязко очертани подножие и скатове, с превишение над околната местност до 50 м. Могилите биват естествени и изкуствени..
2. ХЪЛМ заоблена куполовидна или конусовидна изпъкнала форма на релефа с превишение над околната местност не повече от 200 м.
3. ВЪЗВИШЕНИЕ (ВИСОЧИНА) - значителна по височина;
куполообразна или коническа изпъкнала форма на релефа със сравнително стръмни скатове, добре очертано подножие и с превишение над околната местност повече от 200 м.
4. ПЛАТО- възвишение с плоско или заоблено широко слабо разчленено било, с добре очертани, на места много стръмни скатове.
5. ХРЕБЕТ - продълговато възвишение или съчетание от възвишения. Най-високите точки на хребета се наричат вододелна линия (ВОДОДЕЛ), БИЛО или ГРЕБЕН. Пониженията между два съседни върха по главното вододелно било се наричат СЕДЛОВИНИ- Местата където пътищата (пътеките) преминават през билото (гребена) се наричат ПРЕВАЛИ.
б) ВДЛЪБНАТИ ФОРМИ.
1. ЛАСЧИНА - продълговата форма с малки размери. Образува се по терени с наклон 3-12 градуса. Скатовете й са полегати, затревени и залесени. Линията, която съединява най-ниските точки по дъното на ласчината, се нарича ВОДОСЛИВНА ЛИНИЯ (ВОДОСЛИВ). В някои ласчини тече вода.
ОВРАЗИ - удължени форми със стръмни склонове и тясно легло. Овразите се образуват на силно наклонени терени. Под въздействието на течащи води те нарастват непрекъснато и могат да достигнат дължина до 3-10 км, ширина над 50 м и дълбочина до 30 м.
ДОЛИНИ - продълговати форми които'представляват комплекс от няколко вложени едно в друго стари речни легла.
Дължината на долините варира от 1-2 до няколко хиляди км, а ширината от 18-20 до 40-60 км. Тесните дълбоки долини с отвесни склонове се наричат КЛИСУРИ.
4. КОТЛОВИНИ - вдлъбната форма обградена от ниски или високи възвишения. Дъното на котловината е обикновено равно, и се нарича ПОЛЕ. В полето често има самостоятелни възвишения»
Най-важен елемент на всяка неравност са СКАТОВЕТЕ, т.е, образуващите я странични повърхности.
ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СКАТОВЕТЕ СА:
• СТРЪМНИНАТА (НАКЛОНА) - ъгълът на наклона към хоризонтална равнина;
• ВИСОЧИНА НА СКАТА - превишение на най-високата над най-ниската точка;
• ГРЕБЕН НА СКАТА линията, на която се изменя неговата стръмнина. Гребенът от който се открива най-добър обзор и обстрел на лежащата отпред местност се нарича боен (тактически) гребен;
• ДЪЛЖИНА НА СКАТА;
• ПОСОКА НА СКАТА (линия на максималния наклон) най-късото разстояние между най - високата точка и подножието на ската;
• ЗАЛОЖЕНИЕ - проекцията на посоката на ската върку хоризонтална равнина.
ОСНОВЕН ПОКАЗАТЕЛ за проходимостта на скатовете е наклонът, който се измерва в градуси.
В зависимост от стръмнината скатовете се делят на:
• полегати - до 10-20 градуса - проходими за всички автомобили, включително за товарни автомобили с ремаркета;
• стръмни - с наклон 20 30 градуса. Те са проходими за автомобили с повишена проходимост и верижни машини;
• много стръмни - 30 - 60 градуса - проходими за хора, движещи се пеша. Над 40-45 градуса хората могат да се движат само ако се придържат с ръце за растителност и издатини;
• отвесни - с наклон над 60 градуса - проходими само за хора с алпийско снаряжение.
За пътища и речни корита наклонът се определя в числено отношение, изразяващо превишението между две точки на разстояние 1 км. Наклон 0,010 значи, че на 1 000 м от пътя, изкачването (спускането) ще бъде 10 м.
2. ГРУНТ И ПОЧВА
ГРУНТ е общото название на горния слой на земната повърхност, един от основните показатели за проходимостта. Основните признаци по които се извършва оценка на грунта са неговото физическо състояние (твърдост, сцепление), механични свойства (здравина, устойчивост при наклони» прах) и отношение към водата (водопропускливост, лепкавост).
ТВЪРДИЯТ ГРУНТ (скален и полускален) е много устойчив.
РОХКАВИЯ ГРУНТ бива каменист, пясъчен, глинест, льос и комбиниран от тези видове.
КАМЕНИСТИЯ ГРУНТ Обикновено има добра проходимост, ако камъните не са едри.
ПЯСЪЧНИЯ ГРУНТ е със сравнително добра проходимост особено във влажно състояние. В сухо състояние силно затруднява движението пеш и с автомобил.
ГЛИНЕСТИЯ ГРУНТ е с лоша проходимост, особено във влажно състояние, стигаща до непроходимост.
ЛЬОСОВИЯ ГРУНТ е със същата характеристика; При сухо време те се запрашват силно, пречат на движение в колона и демаскират движението.
БЛАТА са силно овлажнени участъци със слой торф над 30 см.
ЗАБЛАТЕНИ ЗЕМИ са силно овлажнени участъци с торфен слой до 30 см или без него, мочурищата, делти на реки и др.
На територията на България блатата са с ограничена площ, разположени са главно край реките и Черно море.
В зависимост от условията на водното подхранване и растителната покривка има низинни, върхови и преходни блата.
Низинните блата се подхранват от подпочвени и придошли води. Те са покрити през цялата година с вода обрасли с растителност -тръстика, дървета (върба, бреза) и др.
ВЪРХОВИТЕ (мъхови) са разположени по високо от хоризонта на почвените води и се подхранват от атмосферни валежи и имат изпъкнала в центъра повърхност. Растителната повърхност е бял или кафяв мъх над торфа.
ПРЕХОДНИТЕ БЛАТА имат междинна характеристика.
ПО СТРОЕЖ БЛАТАТА СЕ ДЕЛЯТ НА:
ГЪСТИ ТОРФЕНИ БЛАТА - торфа е върху почва (по-твърда или мека). Те са най-проходими.
ЗАТЪВАЩИ (тресавища) - торфа е върху вода или тиня. В тях липсва растителност. Те са непроходими.
В) ГОРИ
ПО ГЪСТОТА И ЗАТВОРЕНОСТ СЕ ДЕЛЯТ на:
• МНОГО ГЪСТА ГОРА - короните на дърветата са преплетени, силно обрасла с храсти, които затрудняват придвижването пеша;
• ГЪСТА ГОРА - разстоянието между короните не е по-голямо от техния диаметър. В нея е трудно движението с автомобили.
• РЯДКА - разстоянието между короните превишава техния диаметър. Тя добре се наблюдава и позволява свободно придвижване.
ПО ВИД горите са широколистни, иглолистни, смесени.
ИГЛОЛИСТНИТЕ запазват тези свойства през всички -сезони. Те са силно пожароопасни.
3. РЕКИ
ЗНАЧЕНИЕТО НА РЕКИТЕ като естествени рубежи и препятствия се определя от тяхната ширина, дълбочина и скорост на течението. Тези характеристики се изменят в зависимост от сезонно-климатичните условия.
При избиране на места за преминаване в брод трябва да се имат предвид разширения на реките в прав участък, пътеки, пътища спускащи се към реката и продължаващи на другия бряг, гънки по повърхността на водата.
4. ПЪТНА МРЕЖА
Приета е следната КЛАСИФИКАЦИЯ:
• АВТОСТРАДИ - пътища с настилки от асфалт и бетон; Ширина на платното не помалка от 14 м. Най-голям наклон до 4 градуса. Пресичането с други пътища се прави на различни нива.
• УСЪВЪРШЕНСТВАНИ ШОСЕТА - настилка от асфалт, бетон, павета, чакъл (споен). Ширина не по - малка от 6 м. Най -голям наклон 5 градуса.
• ШОСЕТА НА ЗДРАВА ОСНОВА - покрити с чакъл, сгурия, камъни валирани (споени) или не. Ширина не по малка от 6 м. Ако усъвършенстваните шосета са с по-малка ширина те спадат в този клас.
• ПОДОБРЕНИ ПОЧВЕНИ ПЪТИЩА -профилирани, но нямащи здрава основа и настилка, систематически ремонтирани. Основата на пътното платно е подобрена с чакъл, пясък и др. Възможно е преминаване на транспорт със среден тонаж през цялата година.
• ПОЧВЕНИ (МЕЖДУСЕЛСКИ) ПЪТИЩА - непрофилирани, без настилка, утъпкани за транспорт. Обикновенно съединяват малки, населени места или служат за излази от тях към основни пътища. Проходимостта им зависи от почвата и сезонно климатичните условия.
• ПОЧВЕНИ Н ГОРСКИ ПЪТИЩА - почвени пътища от стопанско значение, по които движението на автотранспорта се извършва периодично, главно в период на полски и горски работи.
• ПЪТЕКИ ЗА ТОВАРНИ ЖИВОТНИ - основни пътища в планинските райони, използувани за товарен транспорт. Някои могат да се пригодят за автотранспорт.
• ЗИМНИ ПЪТИЩА - преминаващи по замръзнали водоеми.
• ФАШИННИ УЧАСТЪЦИ, НАСИПИ, ДИГИ - участъци от пътя през блатисти места, силно овлажнени места, постлани със снопчета клони, наредени на греди, притиснати отстрани с пръти. Отгоре може да се засилят с пясък.
• ДИГИТЕ представляват непрекъсната настилка от трупи, наредени понякога върху храсти.
• НАСИПИТЕ са участъци от пътя,през блата получени чрез насипване на пръст, камъни и др. материали.
