Преди да се пристъпи към изравнение с ТПЛАН, има известна подготовка на два входни файла с разширение съответно ако става въпрос за планова мрежа и/или геодезическа снимка:
*.kor - съдържа данни с координатите на известните точки;
*.dpi - съдържа данни с полските измервания.
и ако ще изравняваме нивелачна мрежа:
*.kor – съдържа данни с котите на дадените точки;
*.dgn – съдържа данни с геометричната нивелация
Подготовката на файловете се осъществява със следните текстови редактори и програмни продукти:
- Converter.exe – програма за конвертиране на “sdr” файла, съдържащ данните с полските измервания към вид, удобен за редактиране;
- Notepad – текстов редактор;
- UltraEdit-32 – текстов редактор;
- Convert.exe - програмка с която конвертираме изходящите файлове от ТПЛАН, за да станат читаеми.
- Microsoft Office Excel
- Други - програмите за обработка на входните файлове за ТПЛАН, могат да бъдат и всякакви други, с които всеки е свикнал да работи.
Въобще преди да се чете по-надолу, трябва да сме добре запознати с инструкцията, написана от T.Костадинов за ТПЛАН
- dalgopol.kor
- Първият ред съдържа името на обекта. Името може да бъде с произволна дължина, но след двуеточието трябва да има един интервал. Първият и вторият ред остават неизменни с изключение , разбира се, на названието на обекта. Хубаво при подготовката на двата файла да се вземат стари файлове от предишни обекти, които вече са влизали успешно в обработка с програмата. От там стриктно трябва да се следи за подредбата и за точния брой празни интервали между колоните.
- Много важно е точките, определящи точността на закръгляне да остават с неизменно положение и в една колона!
- Първата колона съдържа номерата на известните точки. Те трябва да започват с код 10. Не могат да бъдат с повече от 6 цифри.
- Втората колона е класа на дадените точки.
- Третата и четвъртата са координатите.
- Петата колона е класа на точките съответно ако те принадлежат на нивелачна мрежа. Ако няма данни те остават 0.
- Шестата колона са височините на точките. Ако няма данни остават 0.0000.
Следващите колони остават така както са.
- dalgopol.dpi
Първият ред е като при първия файл.
Вторият ред съдържа данни с класа на мрежата, точност на инструмента, точност на центриране на сигнала и на прибора и др.
Много е важно какви данни се попълват там, от това зависи и метода и коефициентите с които ТПЛАН ще изравни мрежата или снимката.
Третия ред остава същия.
На фигурата са показани данни от измервания по гара Дългопол, файлът не е пълен, не е с всички станции които са направени, тук е важна главно подредбата.
Пак акцентирам, че трябва да се работи върху стар файл, за да не се допускат неточности.
Първата колона е с номерата на дадените и новите точки. В случая имаме геодезическа снимка, имаме измервания в две положения от дадена към дадени точки, новите точки са данни за снимка и са без код. Ако имахме измервания към нови полигонови точки то те трябваше да имат код 11.
Втората колона съдържа височините на инструмента и на сигнала.
Третата колона – хоризонтален ъгъл;
Четвърта колона – вертикален ъгъл;
Пета колона – разстояние.
Всяка станция завършва с разстояние и „*” !!!
Края на файла завършва с малкото правоъгълниче което виждате ниско долу в ляво! След него не трябва да има празно пространство.
Тук отново точките трябва да бъдат на неизменно положение и да са в една колона!
След изчистване на всички неточности, непълности и грешки, файловете в този си вид са готови за обработка.
Папката с програмата се намира в C:\TPLAN
В тази папка копираме двата файла:
*.kor
*.dpi
След изравнението остават в папката и е хубаво да ги изтрием или да ги съхраним на друго място ако са ни нужни.
Стартирането на ТПЛАН става с файла - TPLAN.BAT
Отваря се прозорец, в който трябва да се въведе името на обекта:
Отваря се прозорец, в който трябва да се въведе името на обекта. Името е същото като имената на двата файла, които трябва също да са едни и същи, за да може програмата да ги разпознае. Името им не трябва да съдържа цифри и да е повече от осем букви също така трябва да е на латиница. Пише се без някакво разширение и се натиска Enter за подтвърждение.
Отваря се следния прозорец, който съдържа главното меню на програмата:
Когато маркираме /Избор на обект/ можем да отворим файлове от друг обект, без да излизаме от програмата.
За сега като първа стъпка избираме втората опция –
/Подготовка на данни/. Маркираме и подтвърждаваме с Enter.
Отваря се следното:
Маркираме първия ред и подтвърждаваме с Enter.
Отваря се под досовски редактор същия “kor” файл:
Тук ако имаме да нанасяме някои промени ги нанасяме.
Работата с този тип текстови редактори е малко по-специфична, за това съм дал обянения на по-често срещаните команди в ( прил. 2).
При условие, че всичко е наред, дори и да няма нанесени промени натискаме клавиш F2, на зеления команден ред се изписва “save”. Подтвърждаваме с Enter, след което за изход натискаме клавиш F4.
Връщаме се в същото меню. Маркираме втория ред и Enter.
Отваря се прозорец:
Тук са данните от полските измервания. Също могат да се нанасят пропени и корекции без да се излиза от програмата. След привършване отново натискаме клавиш F2, на зеления команден ред се изписва “save”, подтвърждаваме с Enter, след което за изход натискаме клавиш F4.
Връщаме се в същото меню.
Избираме петия ред –
/FOWF – формиране на входните файлове/ и Enter.
Отваря се следния прозорец:
Тук имаме няколко избора за действие. Изборът зависи от това какви измервания имаме и какво целим да изравняваме – мрежа, снимка или комбинирано – мрежа със снимка. Данните в случая са от текстов редактор и поставяме (r). Това означава че тук може да въведем от клавиатура следните комбинации в зависимост от нашите цели:
- 1r – ако обработваме геод.мрежа;
- 2r – ако обработваме геод.снимка;
- 3r – ако обработваме геод.мрежа и снимка.
Подтвърждаваме с Enter, след което следват различни съобщения, които внимателно трябва да четем. Съобщенията са системни и ни предупреждават за наличие на грешки и т. н. Възможно е и програмата да установи работа, ако има недопустими грешки във входните файлове. /прил. 1./.
При условие че всичко е наред, програмата ни връща в същото меню. Последната опция от него е за визуализацията при последвалата предварителна обработка.
Натискаме “Esc” за изход от това меню и се връщаме в главното меню.
Маркираме третата опция:
/Обработка на планови мрежи/ (в случай че входните ни файлове съдържат измервания към нови полигонови точки) и подтвърждаваме с Enter.
Прозорецът който се отваря за обработка на планови мрежи е следният:
При стартиране на първият ред, се отваря текстов редактор със съдържание, файл, получен след формиране на предварителните входни файлове. Той се създава от програмата и не го променяме. Той е нужен за следващите стъпки. Тук само натискаме F4 за изход.
Маркираме втория ред:
|WDPM (въвеждане на данните за плановата мрежа)|.
Следва обработка, при грешка изравнението се установява. Ако всичко е наред, програмата ни дава възможност за третата стъпка:
|POPM (предварителна обработка на плановата мрежа)|.
Тук също следва обработка, появяват се съобщения за това как работи програмата, как и какво се получава, също докладва и за допуснати грешки и след подтвърждение, ако всичко върви добре, идваме до четвъртата стъпка:
|PIPM (параметрично изравнение на плановата мрежа)|.
Тук също следват редица системни съобщения и ако няма грешки, програмата е успяла да изравни мрежата.
Резултатите от това изравнение се дават в следващите три опции. Те се отварят също след паркиране и подтвърждение с Enter. Също се отварят под DOS и могат да се редактират ако желаем. Тези файлове с разширение *.lis може да открием в папката в C:\TPLAN. В тези файлове се записват резултатите от всяко изравнение. Когато се зареди нов обект и последва ново изравнение, информацията в тях се обновява. Това важи за всички *.lis файлове. Много е важно да се отбележи, че когато решим да ползваме информация от там само копираме текста без да трием файловете!
Текстът в тези файлове е съставен от множество неразбираеми символи и за това е препоръчително той да се конвертира с програмката Convert.exe. Това може да стане и с Microsoft Office Word.
От съществено значение е самата информация получена след изравнението, резултатие. Надежна ли е мрежата? Трябва ли да имаме допълнителни измервания? Достатъчно точно ли са изчислени новите точки? Имаме ли груби или систематични грешки? Къде точно са те? Това са въпроси на които ще си отговорим след по-задълбочено изучаване на програмата, след изучаването на теория на вероятностите, разпределението на грешките, методите на изравнението по метода на най-малките квадрати, и всички възможни принципни познания при измерванията в геодезията.
За да обработим геодезическа снимка, от главното меню трябва да изберем петата позиция:
- /Обработка на геодезическа снимка/
При подтвърждаване се открива следния прозорец:
По принцип за геодезическа снимка имаме данни от електронен тахиметър, за това използваме само първата опция:
/Данни за полярна снимка/
Ако искаме да видим тези данни то подтвърждаваме и се отваря текстов редактор. Тези данни са получени и подредени при предварителната обработка. Файла се оставя така и не се променя. Излизаме с F4.
Маркираме третата позиция:
/OGS – обработка на геодезическа снимка/
Отваря се следното:
Избираме:
/1 – полярна снимка/,
подтвърждаваме с Enter, и следват съобщения които също искат подтвърждения. След извършените изчисления даваме
/5 – край/.
Връщаме се в същото меню, където на четвърта позиция можем да разгледаме резултатите от изчисленията. Създаденият файл OGS.lis може да се намери в папка C:\TPLAN .
На петата позиция в менюто може да се разгледа и *.kpt файла, който съдържа регистър с координатите на новоизчислените точки. Този файл също се записва в папка C:\TPLAN .
Както стана ясно входните файлове тук отново са два:
*.kor – съдържа данни с котите на дадените точки;
*.dgn – съдържа данни с геометричната нивелация
Видът на kor файла е следният:
Тук правилата за подреждане са същите както и при плановите мрежи. Тъй като тук ни интересуват точките само във височинно положение, координатите са 0.000. Височината на точките се дават с четвъртия знак след запетаята, класа на точките трябва да е известен, в случая е втори. Може да имаме и само една дадена точка, при условие че полигона е висящ. В случая имаме четири дадени точки в началото и в края на полигона и две в средата.
Видът на dgn файла е:
В случая той не е даден в пълен вид. Тук класа на новите точки приемаме за трети. Той трябва да е по-нисък клас от дадените точки.
Подреждането на данните става по следния начин:
Изписва се първо номера на точката назад, после на точката напред, превишението между тях и после разстоянието между тях (в километри). Разстоянието е сума от дължината на визурите между нивелира и двете точки. От втория ред нататък вече имаме още данни, съответно при връщането – номера на точката напред, превишението между двете точки, което трябва да е почти равно на това на отиване; последния запис отново е разтоянието. Всеки ред завършва с два интервала и символа „* ”.
Пример: Вторият ред се чете така – между точките 110001 и 110002 превишението е 0.1498м и разстоянието е 0.351км, а между точките 110001 и 100100 превишението е – 0.6849м с разстояние 0.203м.
Краят на файла се обозначава с този знак ( ) , както беше и за плановата мрежа.
Тук също важно условие е да се спазват точно интервалите между колоните!
Двата файла са готови за изравнение с ТПЛАН.
Копират се в папка C:\TPLAN.
Стартира се програмата.
Тук се въвежда името на обекта:
След подтвърждение се отваря се главното меню на програмата:
Избираме втория ред:
/Подготовка на данни/ и подтвърждаваме.
Отваря се прозорецът:
Тук само използваме първата опция за разглеждане, корегиране и допълване на kor файла.
Ако всичко е наред с Esc се връщаме в главното меню и избираме:
/Обработка на планови мрежи/.
Отваря се следното меню:
Избираме първия ред ако искаме да разгледаме данните за геометричната нивелация. С F4 излизаме.
Втората опция използваме ако искаме да изравняваме коти на точки измерени по тригонометричен път. При създаването на предварителните файлове, което разгледахме при плановото изравнение, ако имаме коти на дадените точки и ако сме сигурни че сигналът и инструмента са с надежно измерени височини, можем да използваме и този метод за изчисление на котите на новите точки. Но като най-точни си остават данните от геометричната нивелация.
Третата команда от менюто въвежда данните в програмата, четвъртата довежда до предварителна обработка, петата – до параметрично изравнение.
Резултатие можем да видим тук в следващите три опции или в папка C:\TPLAN .
Останалите команди не са ни нужни.
Следва анализ на получените резултати и заключение дали измерванията са надеждни или не.
"Тру Норд" ООД
Подробно ще разкажем за нашите услуги, видовете работи и типовете проекти, ще изчислим стойността и ще ви направим индивидуална оферта.
