.::   ИЗМЕРВАНЕ ВИСОЧИНАТА НА СГРАДА

         Сър Ърнест Ръдърфорд, президент на Кралската Академия и Нобелев лауреат по физика, е разказал следващата история, служеща за великолепен пример, че не винаги може да се даде единствен отговор на даден въпрос.
          " Не отдавна един колега се обърна към мен за помощ. Той се е приготвял да постави най-ниска оценка по физика на един от неговите студенти и в същото време този студент е заслужавал най-висока оценка! По така заформилата се дилема, студентът и преподавателят решили да се обърнат към трети независим "съдия". Е техният избор се падна върху мен... Изпитният въпрос гласял следното: " Обяснете, по какъв начин може да измерите височината на сграда, с помощта на барометър".
            Отговорът бил такъв: " Може да се качим на покрива на сградата, да спуснем барометъра с дълга връв до долу и след това да издърпаме барометъра и да измерим дължината на връвта, която ще ни покаже точната височина на сградата."
        Случаят направо си е бил сложен, защото отговора си е абсолютно пълен и верен! От друга страна обаче, изпитът е бил по физика, а отговора е имал много малко общо със знанията в тази област. 
       Аз предложих на студента да се опита още веднъж. Давам му шест минути за подготовка и го предупредих, че отговора трябва да демонстрира знания по физическите закони. Попитах го дали се отказва, а той ми заяви, че имал няколко решения на проблема и просто си е избрал най - добрия.
          Заинтригувах се и помолих младежа да пристъпи към отговора като не дочаках да изтекат минутите за размисъл. Новият отговор на въпроса гласи:
       "Изкачваме се с барометъра на покрива, хвърляме го долу, измерваме времето за падане. След това по формулата L = (a*t^2)/2, изчисляваме височината на сградата.
           Тук попитах своя колега доволен ли е от отговора. Той се предаде и го призна за удовлетворителен. Но все пак студентът спомена че знае още няколко варианта и го помолих да ни ги разкрие.
           "Има няколко способа да се измери височината на сградата", започнал студентът. "На пример, можем да излезем на вън в слънчев ден и да измерим височината на барометъра и неговата сянка. А също така да измерим и дължината на сянката на сградата. След това да решим несложната пропорция и ще определим височината на сградата."
          "Добре", казах аз. "Има ли други начини?"
         "Да. Има много прост метод, който съм сигурен че ще ви хареса. Вземаме барометъра и се качваме на стълба. Прилепваме барометъра към стената и чертаем отметки в началото и в края. После преброяваме отметките и умножаваме по дължината на барометъра. Така получаваме височината на сградата.
            Ако искате може да ви споделя по-сложен способ", продължил той, "Завързваме барометъра за връв и го провесваме като махало и така определяме величината на гравитация в основата на сградата и после на покрива й. От разликата на тези величини по принцип можем също да изчислим височината на сградата."
           "И на края", заключил той "сред всички способи за решаване на дадения проблем, най-добрият е този: вземаме барометъра със себе си и намираме собственика на въпросната сграда. Казваме му: "Господине, имам много хубав барометър в себе си, ако ми кажете височината на вашата сграда ще ви го подаря!"
           Тук попитах студента - ама на истина ли съвсем не знае общоприетия отговор на тази задача? Той си призна, че го знае, но до гуша му дошло от университети и колежи където преподавателите налагат на студентите си своя начин на мислене.

Този студент бил Нилс Бор (1885 - 1962), датски физик, Нобелов лауреат на 1922 г.


превод от руски: "Тру Норд" ООД